До 10 октомври пчеларите ще получат финансово подпомагане, съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на среща в агроведомството с представители на осем браншови организации от сектор "Пчеларство". Те протестираха близо 4 часа пред министерството с искане за спиране на безмитния внос на мед от трети страни и по-специално от Украйна. 

По мярката за подпомагане на стопаните, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна, валидните заявления са 4905, като се предвижда да бъдат подпомогнати над 623 000 пчелни семейства с около 6 милиона лева, информират от Земеделското министерство. 

Като друга спешна мярка за подкрепа на сектора по време на срещата с негови представители министър Вътев е посочил схемата "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна", по която се предвижда да бъдат осигурени допълнителни 63 милиона лева за земеделските производители. 

Вътев е информирал и за предстящо подпомагане по "деминимис" за фермерите. 

Браншовите организации са запознали министъра със затрудненията, пред които са изправени, включително ниската изкупна цена на пчелния мед. Министър Вътев е запознал пчеларите с визията си за законодателни промени, свързани с ползването на пасищата и новия цялостен подход към производството на храни, залегнал в провеждането на консултативни съвети. 

Близо 908 лева достига размерът й и бележи ръст от 173 лева спрямо година по рано. 

От отчета на Националния осигурителен институт става ясно, че през първите осем месеца на тази година разходите за пенсии са 12 милиарда и 390 милиона лева. Повишението е от 27,05% спрямо август 2022 година, като броят на пенсионерите намалява с 2100. Отчита се ръст и при разходите за обезщетения и помощи с над 100 милиона лева. 

От януари до август разходите на общественото осигуряване общо са 14 милиарда лева. От осигуровки са събрани 7 милиарда и 300 милиона, а недостигът на средства или дефицитът от 6 милиарда и 300 милиона лева е покрит от Държавния бюджет.

За заявленията, подадени до края на август Агенцията за социално подпомагане ще преведе до края на септември първите 150 лева, а останалата половина от сумата ще бъде предоставена преди втория учебен срок.

Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова коментира, че предстои анализ на ефективността на всички помощи.

"И тези помощи попадат под нашия общ анализ на ефективността на системата на паричното подпомагане. Ние разчитаме и на местните власти на МОН, за да има контрол, но на този етап, така, както е заложено в норматива, а ние изпълняваме законодателство такова, каквото е в момента, няма механизъм да се гарантира, че един от ресурсите отиват за грижа за детето. Именно затова нашата амбиция е всякаква форма на парично подпомагане", посочи тя.

Заявленията за еднократната помощ за ученици могат да бъдат подавани до 15 октомври.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

От първия учебен ден учебниците до 7-ми клас ще бъдат в така наречената "дигитална раница". Електронна става и медицинската бележка. 

“На едносменен режим са 90% от училищата в България. Възможността за преминаване и на останалите е свързана с няколко важни проекта по различни програми, които започват от тази учебна година“, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. 

Започва строителството на 8 нови училища в рамките на ПВУ. Наред с това около 116 образователни институции – детски градини и училища, ще бъдат основно ремонтирани или разширени. Това лято ремонтирани са 507 учебни заведения. 240 все още се довършват. В 63 училища ще продължат ремонтите и след началото на учебната година без да пречат на децата.

В 43 държави 30 хиляди български деца ще се учат в неделни училища и две български държавни училища.

Министерството на труда и социалната политика отпуска еднократна помощ за първи, втори, трети, четвърти и осми клас по 300 лева. 

На крак в първия учебен ден е и полицията. Общо 13 000 души от "Охранителна полиция" ще са разположени навсякъде около училищата и детските градини с включени светлинни сигнализации, за да бъдат забелязани по-лесно и в поздрав за учениците.

В последните две седмици проверени са 6 700 училища и детски градини в страната. Проведени са срещи с с директорите на учебните заведения, свързани с мерки за повишаване на сигурността на учениците и децата до достъпа им в училище.